Взаимодействие на ЕСЦИТИЛ таблетки 20 мг * 28 ЕГИС, ESCITIL tablets 20 mg * 28 EGIS с N06AA17 - амоксапин (amoxapine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ЕСЦИТИЛ таблетки 20 мг * 28 ЕГИС, ESCITIL tablets 20 mg * 28 EGIS е "N06AB10 - есциталопрам (escitalopram)" която взаимодейства с "N06AA17 - амоксапин (amoxapine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременната употреба на вещества със серотонинергични дейност като инхибитори на обратното захващане на серотонин, моноаминооксидазни инхибитори, трициклични антидепресанти, 5-HT1 рецепторни агонисти, алкалоиди на моравото рогче, литиеви препарати, жълт кантарион, фенилпиперидинови опиати, декстрометорфан и триптофан, може да увеличи риска от серотонинов синдром - рядко, но сериозно и потенциално фатално състояние в резултат хиперстимулацията на мозъчните на 5-HT1A и 2А рецептори.

Симптомите на серотонинов синдром включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома; вегетативната дисфункция - тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилно кръвно налягане, мидриаза; невромускулни нарушения като хиперрефлексия, миоклонус, тремор, ригидност, атаксия и стомашно-чревни симптоми като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: като цяло, едновременната употреба на няколко серотонинергични средства трябва да се избягва или да се прилага с повишено внимание.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за симптоми на серотонинов синдром по време на лечението.

Препоръчва се повишено внимание при повишаване на дозата на тези вещества.

Потенциален риск за серотонинов синдром има дори при последователното приложение на серотонинергични средства, тъй като някои вещества имат продължителен полуживот. Така например се препоръчва 5-седмичен период на отмиване след употребата на флуоксетин преди прилагането на друг серотонинергичен медикамент.

Ако се подозира серотонинов синдром по време на курса на лечение употребата на серотонинергични средства трябва да се преустанови незабавно.

При умерено тежки случаи се прилага серотонинов антагонист - ципрохептадин, хлорпромазин. При тежките случаи - консултация с токсиколог, може да се наложи и седация, нервно-мускулната блокада, интубация и механична вентилация в допълнение на другите мерки.