Взаимодействие на ВАНКОМИЦИН - MIP прах за инфузионен разтвор 1000 мг * 1 МИП ФАРМА, VANCOMYCIN - MIP powder for solution for infusion 1000 mg * 1 MIP PHARMA с J06BA02 - имуноглобулини, нормални човешки, за интравазално (вътресъдово) приложение (immunoglobulins, normal human, for intravascular adm.)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ВАНКОМИЦИН - MIP прах за инфузионен разтвор 1000 мг * 1 МИП ФАРМА, VANCOMYCIN - MIP powder for solution for infusion 1000 mg * 1 MIP PHARMA е "A07AA09 - ванкомицин (vancomycin)" която взаимодейства с "J06BA02 - имуноглобулини, нормални човешки, за интравазално (вътресъдово) приложение (immunoglobulins, normal human, for intravascular adm.)" по следният начин:

Мониториране отблизо: едновременното прилагане на интравенозни препарати имунен глобулин с нефротоксични препарати може да потенцира риска от бъбречно увреждане. Много налични търговски препарати на имунен глобулин съдържат захароза като стабилизатор.

Продукти имунен глобулин, особено тези, които съдържат захароза като стабилизатор и прилагани в дневни дози от 350 до 400 мг/кг или повече, са били свързани с бъбречна дисфункция, остра бъбречна недостатъчност, осмотична нефроза и смърт. Предразполагащи фактори към остра бъбречна недостатъчност включват предшестваща бъбречна недостатъчност, възраст над 65 години, захарен диабет, дехидратация, сепсис, парапротеинемия и едновременна употреба на нефротоксични лекарства.

Приложение: интравенозни препарати имунен глобулин трябва да се прилагат внимателно при пациенти, лекувани с потенциални нефротоксични лекарства (например аминогликозиди; полипептидни, гликопептидни и полимиксинни антибиотици; амфотерицин В, адефовир, цидофовир, тенофовир, фоскарнет, цисплатин, циклоспорин, деферазирокс, галиев нитрат, литий, мезаламин, интравенозни бифосфонати, интравенозен пентамидин; високи интравенозни дози метотрексат, високи дози или продължителна употреба на нестероидни противовъзпалителни средства).

Производителят препоръчва прилагането на инфузии имунен глобулин да става в минималните възможни концентрации и с най-бавната възможна скорост при тези пациенти. Клиницистите трябва да се уверят, че пациентите не са дехидратирани преди започване прилагане на имунен глобулин. Мониториране отделянето на урина и извършване на функционални бъбречни тестове, включително измерване на серумния креатинин и урея, е препоръчително преди започване на инфузията и на адекватни интервали след това

Ако бъбречната функция се влоши, прекратяване приема на лекарството е препоръчително. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които биха могли да оказват нефротоксичност, като намалено отделяне на урина, внезапно покачване на тегло, задръжка на течности, оток или задух.