Взаимодействие на ВАНКОМИЦИН - MIP прах за инфузионен разтвор 1000 мг * 1 МИП ФАРМА, VANCOMYCIN - MIP powder for solution for infusion 1000 mg * 1 MIP PHARMA с V03AC03 - деферазирокс (deferasirox)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на ВАНКОМИЦИН - MIP прах за инфузионен разтвор 1000 мг * 1 МИП ФАРМА, VANCOMYCIN - MIP powder for solution for infusion 1000 mg * 1 MIP PHARMA е "A07AA09 - ванкомицин (vancomycin)" която взаимодейства с "V03AC03 - деферазирокс (deferasirox)" по следният начин:

Мониторинг: съществува теоретичен риск за потенциално бъбречно увреждане при едновременното прилагане на деферазирокс (deferasirox) с други нефротоксични средства.

Употребата на деферазирокс е свързана с постмаркетингови съобщения за остра бъбречна недостатъчност, в някои случаи налагаща диализа или дори до мърт. Повечето фатални случаи са при пациенти с множество съпътстващи заболявания и в напреднал стадий на хематологични заболявания.

По време на клиничните изпитвания пациентите, лекувани с деферазирокс са имали дозозависимо повишение на серумния креатинин. Има и съобщения на бъбречна тубулопатия при пациенти, лекувани с деферазирокс. По-голямата част от тези пациенти са деца и юноши с бета-таласемия и нива на серумния феритин под 1500 мкг/л.

Употребата на деферазирокс не е проучвана при пациенти с изходни стойности на серумния креатинин над нормата.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако деферазирокс се използва в комбинация с други потенциално нефротоксични лекарства - аминогликозиди, полипептиди, гликопептиди, полимиксини, амфотерицин Б, адефовир (adefovir), цидофовир (cidofovir), тенофовир (tenofovir), фоскарнет (foscarnet), цисплатин (cisplatin), галиев нитрат (gallium nitrate), литий, месаламин (mesalamine), някои имуносупресори, интравенозни бифосфонати, интравенозен пентамидин (pentamidine), високи интравенозни дози метотрексат (methotrexate), високи дози или продължителна употреба на нестероидни противовъзпалителни средства.

Серумният креатинин и креатининовия клирънс трябва да бъдат внимателно наблюдавани - преди започване на деферазирокс терапия, веднъж седмично през първия месец, при промяна на терапията и всеки месец след това, особено при пациенти в напреднала възраст, пациенти със съществуващо бъбречно увреждане, съпътстващи рискови фактори като дехидратация, тежки инфекции.

При повишение на креатинина следва да се намали дозата, временно или окончателно да се да се прекъсне терапията.

При нормализиране стойностите на креатинина лечението може да се възобнови при по-ниска дозировка последвано от постепенно повишаване на дозата в зависимост от етикетирането на продукта.

В клинични проучвания, дневната доза на деферазирокс е намален от 10 мг / кг при увеличаване на серумния креатинин в две последователни измервания.

При терапията трябва да се поддържа адекватна хидратация особено при пациенти с диария или повръщане.